Асистент Петър Василев Петров от Медицински университет – София, Факултет по обществено здраве, заедно с научен екип от университета представиха уникално клинично изследване проведено в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ” – София, подчертаващо ролята на съвременната неврорехабилитация.
Единадесетият национален конгрес по невросонология и мозъчна хемодинамика отново доказа своя престиж като един от най-значимите научни форуми у нас, събиращ водещи специалисти в областта на неврологията, ултразвуковата диагностика на нервната система и неврорехабилитацията. Сред ключовите акценти на тазгодишното издание беше представянето на асистент Петър Петров, заедно с научния екип от доц. Даниела Попова, д., Доц. Тодор Димитров, дм, и Доц. Жулиета Геренова, дм. Те споделиха резултатите от едно иновативно клинично изследване, отличаващо се с ясно подчертана насоченост към напредналите методи на неврорехабилитацията.
Първи у нас описан случай на ранна неврорехабилитационна интервенция при посттравматична пареза на N. Facialis след фейслифтинг.
Научният труд, представен от асистент Петров, разглежда клиничен случай на посттравматична пареза на лицевия нерв, възникнала след естетична хирургическа интервенция – усложнение с негативно отражение върху функцията на лицевата мускулатура и за психо-емоционалното състояние на пациента. Случаят е изключително ценен, тъй като за първи път в България се описва систематично документиран процес на ранна и мултимодална неврорехабилитация при подобна клинична картина.
Неврорехабилитацията като основен инструмент за възстановяване на лицевата функция
Централно място в доклада заемаше ролята на ранната, щадяща и структурирана кинезитерапия — фундаментален компонент на съвременната неврорехабилитация, която има за цел да активира невромускулните механизми за регенерация и да минимизира риска от дълготрайни функционални дефицити.
Асистент Петров подчерта, че ефективността на терапията е резултат от строгото спазване на принципите на неврорехабилитацията, сред които:
- ранно включване на терапията, още преди развитие на компенсаторни модели;
- щадяща терапевтична прогресия, съобразена с неврофизиологичните процеси;
- структуриран терапевтичен план, изграден на базата на обективни функционални показатели;
- непрекъснато проследяване на пациента, подпомагащо динамичната адаптация на програмата.
Пациентът демонстрира обективно подобрение до 12-тата седмица, което потвърждава, че неврорехабилитационният подход е не само научно обоснован, но и практически ефективен, като същевременно е безопасен – без отчетени нежелани реакции.
Мултимодален неврорехабилитационен протокол – иновация в клиничната практика
Един от най-силните акценти в представянето беше разработването на персонализиран неврорехабилитационен протокол, съчетаващ:
- невромускулно преобучение, основано на принципите на моторното учене;
- специализирани лицеви упражнения, насочени към симетрия и координация;
- фасциални и мануални техники, подпомагащи нервната проводимост и мекотъканната адаптация;
- функционални задачи, възстановяващи естествената мимика и изразяване;
Този протокол представлява иновативна интеграция на различни науки – анатомия, неврология, физиотерапия и кинезиология – и ясно демонстрира как съвременната неврорехабилитация може да бъде приложена успешно дори при редки и сложни клинични ситуации.
Значение за българската научна и клинична практика
Презентацията на асистент Петров беше приета с голям интерес, тъй като докладът не само добавя нови знания към националната медицинска литература, но и поставя акцент върху:
- необходимостта от ранна неврорехабилитационна намеса;
- значението на индивидуализирания подход;
Случаят укрепва позициите на неврорехабилитацията като водеща дисциплина в грижата за пациенти с периферни лицеви парези и показва потенциала на съвременните, научно обосновани методи за функционално възстановяване.
Личен принос и професионално значение
Изследването на асистент Петър Петров е пример за ценен научен принос, съчетаващ клинична наблюдателност, методологична прецизност и дълбоко разбиране на принципите на специализираната неврорехабилитация.
Участието му в конгреса доказва неговата активно развиваща се роля в медицинската общност, както и стремежа му да въвежда иновации, които могат реално да повлияят върху качеството на лечение на пациентите.
