Нашата медицинска бягащата пътека е специално разработена, за да подпомогне процеса на рехабилитация и по-специално ходенето при пациенти след увреди на централната и периферна нервна система. Тя е особено подходяща за използване както в областта на неврологията така и в сърдечната рехабилитация и ортопедията.

Бягащата пътека е практически неразрушима със своята здрава рамка и основа, коeто създава усещане за комфорт и безопасност. Благодарение на това пациента може да се отпусне и спокойно да започне да се преобучава в изпълнението на по-добра и качествена походка. Нашата пътека осигурява на пациента удобно и безопасно ходене и бягане с усъвършенстваната си конструкция. Уреда има множество програми, които дават възможност за персонализиране на тренировката в зависимост от килограмите и физическото състояние на всеки пациент напълно индивидуално.

Медицинската пътека има висока товароносимост според теглото на потребителя и превключвател за бързо аварийно спиране. Удобните дръжки, за които пациента може да се хване осигуряват пълна стабилност. Пътеката тръгва от скорост 0.1, а не както при стандартните от 1.0. Това позволява на пациента да направи своите важни стъпки, които са така необходими за неговото самостоятелно ходене. Всичко това е една малка част от основните характеристики на медицинската пътека, с която Невро Рехаб Изгрев разполага.

Високо интензивното обучение на бягаща пътека може да намали рисковите фактори при сърдечно-съдови заболявания, на пациенти преживели инсулт, което от своя страна трябва да доведе до вторична превенция на бъдещи сърдечно-съдови и мозъчно-съдови травми.

Световните мета анализи доказват подобряване на способността за ходене и баланс, която е основна цел на рехабилитацията за походката при хора преживели инсулт.

Научно изследване проведено в една от най-успешните болници за активно лечение в САЩ доказва високо подобрение в походката при пациенти след инсулт ползващи медицинска пътека за ходене/бягане.
Изследването включва група от пациенти, които използват пътеката три пъти седмично под контрол на физиотерапевт (рехабилитатор/кинезитерапевт) и друга група от пациенти, при които се използват само специализирани упражнения. Постепенно във времето при първата група бива увеличена интензивността на тренировките, като се увеличава скоростта, а при някой пациенти и наклона на бягащата пътека. След 6 месеца пациентите от двете групи отново бяха тествани за скорост на ходене. Скоростта на ходене при пациентите от групата на бягащата пътека се увеличи с 51 процента в сравнение с около 11 процента по-бързо за тези в групата без бягащата пътека. Скоростта на ходене на земята сред трениращите на бягаща пътека се е увеличила с 19 процента, в сравнение с около 8 процента в групата без бягащата пътека. Трениращите на бягаща пътека също бяха значително по-здрави при завършване на проучването.

Надявайки се да намерят доказателства, че подобрената мозъчна активност е отговорна за резултатите, изследователите анализираха мозъчните сканирания и откриха значително повишена метаболитна активност в областите на мозъчния ствол, свързани с ходенето сред всички трениращи на бягаща пътека. Мозъчните сканирания на пациентите в другата групата не показват подобни промени.

„Това предполага, че мозъкът е отговорен за подобрението, което видяхме в способността за ходене на пациентите. Изглежда, че мозъка активира други региони, за да поемат работата на областите, увредени от инсулт“, казва Андреас Луфт, доктор по медицина, гостуващ изследовател, работил върху това проучване. Луфт в момента е лекуващ лекар и професор по неврорехабилитация в Цюрихския университет в Швейцария.

Пациентите с най-голямо подобрение в ходенето показват най-силна промяна в мозъчната активност, въпреки че изследователите все още не знаят дали тези мозъчни промени са причинени от повечето ходене или участниците са ходели по-добре, защото мозъчната активност в тези ключови области се е увеличила. Този въпрос остава във фокуса на бъдещо проучване.

Даниел Ханли, доктор по медицина, професор по неврология в Медицинския факултет на университета Джон Хопкинс казва, че на пациентите с инсулт обикновено се казва, че „трябва да се научат да живеят със своите увреждания“, за разлика от пациентите с инфаркт и други, на които често се предписват промени в начина на живот и програми за упражнения, за да се възстанови напълно засегнатата функция.

Повечето програми за рехабилитация след инсулт се фокусират върху краткосрочното подобрение, завършващо само няколко месеца след като пациентът е получил инсулт. Следователно, през следващите години функционалното подобрение на пациентите е в застой и тяхната двигателна активност често намалява – фактор, който може да увеличи шанса за втори инсулт. Ние смятаме, че пациентите независимо в кой етап се намират след преживян инсулт трябва да поддържат добра форма на двигателната си активност. По този начин ще намалят вредите причинени от обездвижването и ще редуцират възможността за последващи мозъчно съдови увреди.

„Много преживели инсулт вярват, че няма какво да се спечели от по-нататъшна рехабилитация, но нашите резултати показват, че здравословните и функционални ползи от ходенето на бягаща пътека могат да се появят дори десетилетия след инсулт“, казва д-р Мако, професор по неврология в медицинския Университет на Мериленд, отбелязвайки, че един от пациентите в проучването е имал значително подобрение 20 години след прекаран инсулт.
„Вярваме, че упражненията дават на хората начин да се преборят с уврежданията, причинени от инсулт.“

Бихме искали да отправим послание към хората преживяли мозъчен инсулт, че очакването на пациентите за спонтанно възстановяване на една тежка пареза е невъзможно без специализирана намеса и множество усилия освен от специалистите така и от самите тях.

Това изследване е организирано от Медицинския център за ветерани на Университета на Мериленд и FMRIs и извършено в F.M. Изследователски център Кърби за изображения на мозъка в Кенеди Кригер, изследователски институт, свързан с Джон Хопкинс. Финансирано е от Националните институти по стареене на САЩ, Claude D. Pepper Older American Independence Center, Университета на Мериленд, Департамента по въпросите на ветераните на САЩ, Фондация France-Merrick, Университета Джон Хопкинс, Благотворителния тръст на Елинор Нейлър Дана и Deutsche Forschungsgemeinschaft – немска изследователска фондация подкрепяща неврологични изследвания. Резултатите от проучването са публикувани в Stroke: Journal of the American Heart Association, и предполагат, че мозъка на пациентите може да запази способността си да се пренастройва чрез програма за упражнения на бягаща пътека месеци или години след края на конвенционалната физиотерапия и рехабилитация.

Ние от НЕВРО РЕХАБ ИЗГРЕВ можем да помогнем на пациентите да използват такова оборудване след преживян инсулт, за да се научат да ходят нормално и плавно. Изготвя се специализирана комплексна програма на уреди комбинирани с физически упражнения. Тя ще ускори рехабилитацията и ще позволи на пациентите да избегнат променената походка на преживелия инсулт, която тялото е приело като нова норма и за съжаление се наблюдава при много пациенти.

Професионалната среда в специализирана структура е фактор, който позволява качествена рехабилитация и успешно поетапно възстановяване на пациенти с различни неврологични заболявания.

Петър Петров – кинезитерапевт в неврологията и психиатрията
Кирил Пильоков – кинезитерапевт
НЕВРО РЕХАБ ИЗГРЕВ София